Created with Sketch.

Хранене и срокове за торене на слънчогледа

юли 10, 2019

Храненето на растенията е ключов фактор, определящ добивите и маслеността на слънчогледа. Трябва да имате предвид няколко въпроса, когато планирате и прилагате схеми за торене.

Хранене на растенията

Освен въглерод, водород и кислород, за да растат, на растенията са необходими и минерални хранителни вещества.

Тези вещества са разтворени във водата в почвата и растенията ги усвояват чрез корените си. Познати са 13 елемента със съществено значение за растежа на растенията.

Минерални хранителни вещества (нутриенти)

Хранителните вещества се делят на две групи:

Макронутриенти

Макронутриентите от своя страна също се делят на две групи, наричани първични и вторични хранителни вещества. 

Първичните хранителни вещества се използват от културите в големи количества, обикновено от порядъка на килограми на хектар. Обикновено това са първите хранителни вещества, които ограничават добивите.

Тази група включва азот (N), фосфор (P) и калий (К).

Вторичните хранителни вещества са калций (Ca), магнезий (Mg) и сяра (S). Обикновено те се съдържат в достатъчно количество в почвата, така че невинаги е необходимо допълнително торене.

Микронутриенти

Наричани понякога следови елементи, те са необходими в по-малки количества в сравнение с макронутриентите. Обикновено количествата са от порядъка на грамове на хектар. Тук се включват желязо (Fe), мед (Cu), манган (Mn), цинк (Zn), бор (B), молибден (Mo) и хлор (Cl).

Закон на Либих

Недостигът на някой от тези елементи – макро- или микронутриенти, може да ограничи добивите и да доведе до по-неефективно използване на другите хранителни вещества.

Това е познатият закон на Либиг за минимума, който гласи, че растежът на растението се определя не от общото количество налични ресурси, а от най-оскъдния ресурс, и често се изобразява като дъгите на бъчва.

Дъгите на бъчвата представляват отделните хранителни вещества. Най-ниската дъга на бъчвата е най-оскъдното хранително вещество. То ограничава количеството вода (добив), което се съдържа в бъчвата.

Когато бъде привнесено най-оскъдното хранителното вещество, друго хранително вещество става най-оскъдно.

С други думи, ако съдържанието на фосфор в почвата е недостатъчно, няма значение колко азотен тор влагате: насажденията ще дадат добиви в зависимост от наличния фосфор.

Това е съвсем опростено представяне на сложните взаимодействия на растенията и насажденията с почвата и наличните хранителни вещества, но основният принцип е валиден.

Потоци от хранителни вещества и плодородност на почвата

Когато се прибира реколтата и зърната напускат полето и накрая – стопанството, те отнасят със себе си минерали от почвата.

Повечето важни елементи се връщат в почвата с растителните остатъци – стеблата, листата, корените и т.н. Но с продуктите, които напускат стопанството, се извеждат елементи от баланса на хранителните вещества.

Например шест тона насаждения от пшеница отнемат 25 кг фосфор и 55 кг калий на хектар. Ако тези хранителни вещества не бъдат добавени, плодородността на почвата и добивите от насажденията ще спаднат.

Хранителни вещества се добавят чрез торове, бобови култури (грах, боб, детелина), които улавят азот от атмосферата, или, ако в стопанството се отглеждат животни, чрез оборски тор и торова течност, които се връщат на полето.

Чрез този процес на добавяне и рециклиране се поддържа плодородността на почвата и се осигуряват добиви от насажденията.

Наред с рециклирането, не по-малко важно е да се избягва или намалява загубата на хранителни вещества, като се ограничава до минимум отмиването им.

Това може да се постигне, като се използват покривни култури, които задържат хранителните вещества в растенията, и като не се оставя презимувала земя под угар или, ако има селскостопански животни, като се тори с оборски тор през пролетта и лятото, така че дъждът да не отмие хранителните вещества от полето.

Хранене на слънчогледа

Точното вземане на проби от почвата и оценката им са от съществено значение, за да се определи наличието на хранителни вещества и да се предвиди целево торене през целия цикъл на ротация на култури.

Ако знаете какво е наличното количество фосфор и калий в почвата, ще можете да вложите необходимото за културата допълнително количество. Ако пък нивото на дадено хранително вещество е високо, няма да торите, ще намалите разходите си и ще опазите околната среда.

Слънчогледовите семена са чувствителни на торове, така че се стремете да ограничавате количеството, поставяно в близък контакт със семената при засаждане.

Азот

Слънчогледът е растение с дълбоки корени, които достигат до хранителните вещества в дълбочината на почвения профил. Добивите на слънчогледа обикновено са добри при доста ниски нива на азот в почвата.

Високите нива на азот могат да доведат до прекомерен вегетативен растеж, повече болести, забавяне на узряването и намалена масленост и влошено качество семената, включително по-малко съдържание на протеин и олеинова киселина.

Ниските нива на азот ограничават добивите от насажденията.

Според изследванията влагането на азот непосредствено преди началото на образуване на цветчетата ще се отрази върху окончателния брой семена, а по-късното влагане – от растежа на цветчетата до пълен цъфтеж – ще повлияе на теглото на отделните семена.

Фосфор и калий

Фосфорът и калият, влагани като тор, се придвижват бавно в почвата. Основното при управлението на тези хранителни вещества от гледна точка на добивите е да се поддържат нивата в почвата за нуждите на ротацията, а не на отделната култура.

Ако количеството на фосфор и калий в почвата е недостатъчно, допълнителното влагане вероятно няма да успее да се усвои своевременно от корените и да се използва от отглежданото растение.

За да се поддържа подходящият показател за почвите, обикновено е достатъчно да се добави количеството хранително вещество, което се очаква да излезе от полето при прибирането на реколтата от насаждения.

Би трябвало да се вземат проби от почвите на всеки три до пет години, за да се проверява дали количествата фосфор или калий се запазват, увеличават или намаляват, и да се прилага подходяща схема за торене.

Слънчогледът използва малки количества фосфор. Ето защо влагането на 40 до 60 кг P2O5 на хектар обикновено е достатъчно, за да замени усвоеното от насажденията количество и да се поддържа нивото му в почвата.

Слънчогледът използва големи количества калий, но по-голямата част от него се връща в почвата при прибирането на реколтата. Влагането на 40 до 60 кг K2O е достатъчно да се поддържа нивото му в почвата.

Микронутриенти

Слънчогледът е чувствителен на недостига на бор, особено във варовикови и пясъчни почви. Следете за нарушено семеобразуване и големи участъци с празни семена.

Въз основа на данни от анализа на почвата могат да се влагат калий, бор, растителни активатори и био стимулатори по време на фунгицидното и/или инсектицидното третиране. Това помага за по-добро оплождане на семената по време на цъфтежа и по-добри добиви при събирането на реколтата.

Киселинност на почвата

Показателят за pH на почвата е мярка за нейния киселинен или алкален характер и има отношение към наличието на хранителни вещества. В почви с ниско pH (киселинни почви) има по-малко наличие на макронутриенти, в почви с високо pH (алкални почви) – по-малко наличие на микронутриенти.

Към почвите може да се добави вар, за да се намали киселинността, като с нея се внасят калций и магнезий, които могат да се използват от растенията.

Варта увеличава показателя pH до желаното равнище. В почвите с pH в диапазона от 6,0 до 6,5 хранителните вещества са по-лесно достъпни за растенията, микробните популации в почвата се увеличават, което се отразява добре, тъй като почвените микроби превръщат азота и сярата във форми, които могат да се използват от растенията.

Варта променя и физическата структура на почвата, като подобрява движението на водата и въздуха. 

Правете редовни оценки на почвата, за да определите колко вар и торове са необходими за насажденията. Следете признаците за киселинност на почвата, като устойчиви на киселинност плевели и увредени растения, и обмислете закупуването на преносим pH-метър.

Хранене на растенията, торове и околна среда

Селското стопанство се нарежда на трето място по количеството отделяни парникови газове.

  • Диазотният оксид е триста пъти по-мощен парников газ в сравнение с въглеродния диоксид. Получава се при производството и употребата на азотни торове.
  • Един от основните източници на замърсяване на водите са хранителните вещества (фосфати и нитрати).
  • Еутрофикацията е процес, при който количеството на хранителните вещества (нитрати и фосфати) във водата се увеличава твърде много. Това причинява прекомерен растеж на водораслите и води до загуба на кислород.
  • Прекомерните количества нитрати и фосфати трябва да бъдат отстранени, преди водата да стане годна за пиене.

Земеделската земя трябва да се управлява внимателно, за да се предотвратява загубата на почви и хранителни вещества.

  • Поддържайте количеството на фосфатите на подходящо ниво, избягвайте всяко ненужно увеличаване.
  • Намалете ерозията на почвата чрез минимална обработка или директна сеитба и използване на покривни култури.
  • Избягвайте да влагате животински тор на повърхността, когато почвата е покрита със сняг, замръзнала, преовлажнена или на стръмни склонове.
  • Влагайте торове на няколко малки дози вместо еднократно голямо количество.

Свържете се с нас за повече информация. Предлагаме разнообразие от хибриди слънчоглед, които са подходящи за различни изисквания.